Десетилетия наред бабите от Първомай спазвали един местен ритуал, с който били прочути в околността. Като узреят първите домати и почервенеят първите чушки в градините, обирали ги и започвала “надпреварата” – кой пръв ще си забърка най-хубавата лютеница и ще напълни най-голям казан.
Вярвали, че първите узрели плодове имат най-много полезни витамини и затова ги затваряли в буркани, та като дойде з
имата цялото семейство да похапва и да се пази с тях от болести. А в малки бурканчета затваряли и местния специалитет – детска лютеница, в която добавяли моркови и ябълки, за да са още по-здрави децата и да имат повече енергия за игри.
Разнасял се ароматът на прясно сварените домати и чушки из околностите, а хората наоколо опитвали и те да направят така – взели рецептата, правели всичко по предписанията на първомайци, но все не им се получавала вкусна лютеница.
А първомайци, нали са хора широкоскроени, започнали да ги канят на своя ритуал, да си направят и другите лютеница, че и да им се получи. Така и станало. И се разнесла славата на първомайци като майстори на лютеницата, а града им – като магично място, дето само там се затваря вкусната лютеница.
Започнали да се тълпят хора от близо и далеч, от знайни и незнайни места, да си правят и затварят лютеница в Първомай. Все повече и повече ставали – някои идвали за малко време, докато си затворят бурканите, а други, които не можели без лютеницата целогодишно – започнали да се заселват в Първомай. Градът обаче отеснявал, нямало да има скоро място за новодошли.
И първомайци, хора гостоприемни, решили да не оставят нещата така. Събрали се кметът, попът и даскалът да решат що да правят. Понеже не им прилягало да изгонят хората, нито да отпращат идващите, те решили: първомайци ще правят лютеницата и ще я пращат на всички, които искат да хапват от нея. Добре, ама тия последните ставали все повече и повече. Старите казани не слизали от огъня, бабите не спирали да берат и мелят продукцията.
Хрумнало му на един младеж, дето наскоро се бил прибрал от гурбет, та рекъл на кмета: „Бабите не смогват, ще направя тука фабрика!”. „Ще затриеш града ни – скочил кмета – традицията ни крепи всички тука, от нашите предци сме я наследили и на децата си искаме да я предадем”. И така, поставил му той едно условие – да запази традицията, без която Първомай нямало да е същият.
Така през 1939 година в Първомай се издигнала фабрика и променила облика на мястото. Но обичаят си останал. Като узреели първите домати и като станели първите чушки – почвала да работи фабриката, да произвежда и затваря вкусната лютеница, дето всички обичали и цяла година чакали. И така до наши дни.
Само името се сменяло. Първо било „Витекс”, после „Партизанин”, а още по-сетне „Булконс”, както е позната и до днес. А продукцията ставала все повече и повече, първомайци се специализирали в производството и на апетитка, доматено пюре, печени чушки и кисели краставички. Адресът си е все така в Първомай – на улица „Малина” 1.
